Никога не бях го виждала такъв.Беше решен,сигурен.Толкова силно ме стискаше,сякаш не искаше да ме пуска да си тръгна..Гледаше ме така,сякаш искаше да му кажа какво означава за мен..А аз нищо не му казах..АЗ,която мислеше постоянно за него..АЗ,която виждаше него във всеки един мъж..АЗ, която очакваше с трепет срещите с него..Аз,която искаше да му каже толкова неща....Аз,която никога нямаше да го забрави..АЗ,АЗ нищо не направих..Дори,когато си тръгнах не посмях да го погледна,знаех че ако го направя никога няма да успея да избягам..Тръгнах си усещайки,че помежду ни има толкова неизказани,неизживени неща.По-добре нещата да си останат такива,защото не искам да го имам само за малко,по-добре да го нямам завинаги